НО АЗ ЗНАМ ЧЕ

СКЪСАНА ВЕРИГА Е ЗМИЯТА

ДЕМОН Е ХАРТИЯТА

Кева Апостолова

НЕПРАВИЛНО СЕ УСМИХВАМ

ЛОШО ПИША

НЕ ЯМ ЦВЕТЯ

ПИЯ МЛЯКО

РАЗЧЛЕНЯВАМ МУХИ

ЧАКАМ ТЕБ

ТИ КАЗВАШ ЧЕ ЧАКАМ ДРУГ

 ДОБРЕ

Кева Апостолова

 ...

Но аз знам че

когато спускали Земята

с архаичната й форма

внимавали

да не се разлее

Кева Апостолова

  

Познай ме

Аз бях твоето добро момче

сега съм твоето увеличено момиче

което изкърти дъсчения под и го хвърли за теб в морето

което е океан а океанът е столица  на китове

разпукани човешки яйца има в песните им

Ти се хвана за пода на океана и изплува

Докато ти плуваше над улици и прозорци

измити с менструална кръв и памук от вятър

аз плувах до теб

Видях те гол

Всички наградени филми и бестселъри за твоя корем

са верни

И за гърба ти са верни

И за раменете са верни

И за шията очите зъбите езика ребрата слабините дланите пръстите

лактите таза бедрата колената стъпалата

са верни

Всичко което твоето тяло има

а моето няма

 присвоявам

после ще се завиваме

Из „Включвания” от К. Апостолова,  сп. „Страница”, бр. 1/2017 г. , издава „Сдружение”Литературна къща”- Пловдив

  

...

Падналият бързо изстива

Надигнѝ се

Поставѝ правилно тялото си върху нейното

С платнени обувки е

Вятър вкусва косите й

Къси улички са думите й

Ако си тръгне

изпарения на устната кухина са били

дългите ти думи

размечтани прилепи са били

подиграни човешки яйца са станали

Тогава отново ще те поемат

фабриките на корените

ще те посипват с иглички ели и борове  

ще те насилват буйства на подземни богове

ще те изтриват гумите на червеите

само облаците ще разклащат храмовите си камбани

защото човек

нито сам е дошъл

нито е доведен

Из „Включвания” от К. Апостолова,  сп. „Страница”, бр. 1/2017 г. , издава „Сдружение”Литературна къща”- Пловдив

               В безогледния упадък

дъждът ме учи да валя

и Достоевски заваля, намушкан с думи

и други книги заваляха

в остър пристъп за живот

и бавна евтаназия.

Нощта е с грозни молекули

и грозен е красивият Рембо,

като секунда прокълната, грозен.

И скръбен е воалът на всяка капка дъжд.

И скръбен е воалът на всяка молекула,

защото идваш, а не пристигаш ти.

Не тръгвай след стъпките на другите жени

като след тайната на кока кола.

Не влизай в разкопаните им дрехи,

за да сглобяваш скелетите им объркани.

Джунглата свободен парк е,

дъждът на прах е и прах е огънят

с  раздялата ни прокълнат.

Като кланица съм:

с изклано сърце, дробове, език, мозък.

И влизам в сянката  на заболелия без теб покой

с преплетените корени и покриви.

Аз ще умра тази нощ,

като секунда плитководна ще умра,

но не знам това.

„Любовта е домашно животно,  раздялата – диво“,

изпя по ноти Мона Лиза и легна по очи до цвете,

грозна, по-грозна, най-грозна.

Откъс „Октомври” от поетичния цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”на  К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014

 

...

Ако днес не умра
значи е станало вчера
Човек не може да има
целия живот на този свят
но цялата смърт може
Дай ми и своята
Рибите в дъждовните капки
ще ме споменават

Кева Апостолова

photos: egozentric

  

Когато времето наля

водата между континентите,

дойде човекът.

Човекът одра жив кон

и свари кожата му за юзда.

Юздата огнедиша

и разомагьоса света.

Светът е забравимо

изградена дума.

Думата рисковано

коленичи на върховете.

Върховете трудно

надживяват себе си.

Себе си е преувеличение

и полъх от мъртвите.

Мъртвите са депресията

в частната религия.

Религията е майсторски

изработена светлина.

Светлината е най-старият

вид болка.

Болката е етичната

космическа система.

Системата остави млад

демократичния Исус.

Исус смайва

злините в огъня.

Огънят преразказва

бялата, черната и жълтата глина.

Глината има едно щастие

и сто думи за него.

Него обвиняват

за болестите и целувките.

Целувките са смайващи

съвпадения.

Съвпаденията са следващият

дошъл човек.

Човекът е бог в затруднение.

(Коефициентът на човека в зората му е бил по-голям от днешния.)

Откъс „Понеделник” от поетичен цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”на  К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014

кой открадна концертите на музиката

която знам

но не успях да запиша;

кой открадна

изложбите на картините

които знам

но не успях да нарисувам;

кой открадна

президентските речи

които знам

но не успях да произнеса;

кой открадна

великите открития

които направих

но не успях да публикувам;

кой открадна

свободата и мира

които знам

но не успях да спася;

кой открадна всичко което знам

но не успях да.

Ела да ти кажа:

като си помисля

че никой друг не е живял така както мен

сред плавниците на вятъра и  потопа на дъжда

край завесите на Господ и рогата на Дявола

с това тяло под висящите ябълки от небето

в първокласната красота на Земята

с елитарното чувство щастие

с авангардната любовна гравитация

и попкултурата на ежедневието

Ела да ти повторя защо обичам белия свят:

заради гениално изработената

възбуда от събуждането

С две души живях: телесна и духовна.

(Всуи се измъчвате: човекът е луксозно животно на всъщност луксозна планета животът е хиперлуксозно състояние на дух спечелил тяло живейте неща здравейте)

(Всуисеизмъчватечовекътелуксозноживотнонавсъщностлуксозна планетаживотътехиперлуксозносъстояниена духспечелилтяложивейтенещаздравейте)

Не пишете повече, аз написах всичко.

Откъс от поетичен цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”на  К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014

             Постигнато е бедствието,

тръгнало от долините на небето

до преподобните елкрушки в полилея.

Постигнати са ангелите без история,

пронизани  от лъкове с ками.

Постигнати са чашите на прокълнатите поети

и платовете, углавно повили убитите убийци.

Постигнати са статуите, разтоварени в музеите.

Във възход към мъртвите сме.

В един  засмукан век с обърнати очи

и магазини за бонбони.

На една планета с изтощени

семенници и утроби.

Разпродадох на безценица
отливките на  думите си

на Акашовите записи.

Разпродадох

емоционалните си постижения,

мисловните си вселени,

шалчетата на смеха си,

летящите си доброжелания,

микровълновите си страдания,

четирите сезона на  фантастичните си настроения,

грандиозните гостувания в тунелите ми,

платнищата на платноходките в кръвта ми AB.

Преди продажбите

на колене прегърнах психограмата си.

Чрез залези

опитваха се дните ми да не умират,

а нощите чрез изгреви.

Продължих се гениално.

Сега съм лице в лице с предела.

Нов собственик

душата  ми ще има. Ха-ха!

Откъс от поетичен цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”на  К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014

        

от предната седалка на зората

космическата подреденост ме събужда

денят се електрифицира

балансът разтвори джобното ножче

започна ли да търся се изгубвам

и сядам пред къща като куче

плюс промъкващата се в тунелите ми

изобщо оскърбена кръв

плюс това не ме обичаш

и в теб съм вече на привършване

никой за нищо не пита бащите в епруветки

нито извадените с предни зъби пирони

нито преплетените вечери и нощи

нито предплатените сметки на траура

нито гущерите облицовани с диаманти

кой ще разкопава жените в леглата

кой ще възпява шеговитата болест секс

кой ще благодари на вятъра за нежното фелацио

ежедневието това е харесвам го безгрешно

денят ще нагълта павираните ми с нокти пръсти

заразата от мъжки парфюм ще ме подведе

под лошо измитото нощно небе ще ме преведе

към весело проституиращите сперматозоиди

като си помисля че пасаж сме в корема

с китова мас

като си помисля че вой сме

и религиозен отпадък в бясна екосистема

нещо като безкраен по-безкраен най-безкраен

пригладѝ намачканата ми от теб  пола

подсушѝ ми бедрата

само растенията умеят да са добри хора
само те могат

задръж с крак вратата отворена

животът е инкарнация

и да е само живот аз идвам

намокрѝ ми отново бедрата

(Не питайте повече, когато онзи, който отговаря, направи след въпроса ви голяма пауза. Продължете четенето.)

"Юли" от поетичния  цикъл „Евангелие на Кева” из книгата „Не пишете повече, аз написах всичко”от К. Апостолова, изд. „Проф. П. Венедиков”, София, 2014