Вчера бях на премиерата на книгата на едно дете, което плаче. Всъщност, на премиерата на книгата на едно меланхолично зверче, което плаче, но и посяга да удари. И удря. Не, бях на премиерата на книгата на едно момиче, което знае, че е влюбено, не иска да говори много за това, а не спира. Истината е, че бях на премиерата на книгата на една млада жена, на която често казват, че е красива, но тя не обръща внимание, защото да си красива е лесно. Бях на премиерата на книгата на една поетеса, пристигнала преди седем години официално в поезията с първата си книга, посочена веднага с пръст като ярък нов глас. Сега е открояваща се звезда в „разпуснатия” свят на днешната, откровена до ужас и святост, поезия. „Месо и птици” е непоетичното заглавие на една от най-поетичните книги, които съм чела през тази година. На премиерата Ани Илков и Кирил Василев обясниха защо е така.

Кева Апостолова


                                                                                                           

 

Обичам бял шоколад!

Salvador Dali


                                       сори ейнджъл сори соу

                                       и аз мога

     Блокирана от метафизиката на fb                                                                                                    Вече свободна                                                                                                                                   Добре

 


Andrew Wyeth





...

НЕПЪЛНОЛЕТНО СЕ ОТТЕГЛЯМ В МАНАСТИР

ЛЕКЦИЯТА ПО ШЕКСПИР СВЪРШИ

НЕПРОДЪЛЖАВАМЕ

Из „Писмо до загасения костюм”  от К. Апостолова, LiterNet ’2016

 





*

Нека първо сложа
покривката на масата:
татко ми е клал прасета
агнета кокошки и
с три пръста ги е слагал
внимателно в устата ми а
ти луд ли си бе

*

Бавно ще се колим тази нощ с тебе къщо

Куче далматинец небето е
Размразено пиле луната е
Издържам месечно себе си е
Не е успех разпаднато е
Военни преврати в тялото е
Едва задържам себе си е
Била съм и по-умряла е

*

Малкият бюджет 
на житейската пустиня
прошумя и отлетя
Да си направим малко самоубийство
днес превъзхождаме света

 

Из поетичния цикъл „ Като отворя вратата” от К. Апостолова, LiterNet ’2016

 ...

ИСКАМ С ТЕБ

ДА ИМАМ ПОСЛЕДИЦИ

ЗАКЪСНЕЙ В ЗВЯРА СИ

 

Из „Като отворя вратата” от К. Апостолова, публикация в LiterNet, септември 2016

 ...

НО АЗ ЗНАМ ЧЕ

ЕДИНСТВЕНО СТЪКЛОТО НЕ ГНИЕ

МОНОГАМНО И ВЪВ ФАНТАЗИИТЕ СИ

 

Кева Апостолова

 





...

Ако входът е изход като вагината

защо всяка раса се страхува от другата

Когато човек и куче скочат от  балкон

чия е  струйката кръв от носа ми

Защо мъртвите са съгласни със смъртта

не я отричат не я убиват

Знаят ли боговете от втория ред

имената на боговете от първия ред

Кого в тялото ми си довел

защо не иска да си тръгне

Бях умна като всяка течност

защо хриптят над мен цветя

 

Кева Апостолова

 




...

ПРЕОДОЛЕЙ БЕЗДАРИЕТО МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА

ПРЕДИ ТЕКТОНСКИТЕ ПЛОЧИ ДА СЕ ПРИБЕРАТ ПО ДОМОВЕТЕ СИ.

ДОЛЕПИ РЪЦЕ И КОЛЕНЕ ДО ЖЕНАТА ЛЮБОВНИКО

ТЯ САМА ЩЕ СЕ НАМЕСТИ ПОД ТЕБ САМО ТИ СИ Й ОСТАНАЛ.

ДОКОСНИ Я КЪДЕТО ТРЯБВА ДА НЕ Я БОЛИ ОТ ПРОНИКВАНЕТО

ЗА ТЕБ ТЯ ВИНАГИ СТАВА ДЕВСТВЕНА.

ДА НЕ Я БОЛИ ОТ ПРОТРИВАНЕ

ТЕБ ТЯ ВИНАГИ ТЪРПЕЛИВО ИЗЧАКВА ДА СТАНЕШ ЩАСТЛИВ.

ПРАЗНИК Е.

ПОСЛЕДЕН ПРАЗНИК Е.

ВСЕ ОЩЕ СМЕХЪТ НА ДЕТЕТО Е ОТ СРЕДЕН РОД.

ВСЕ ОЩЕ ЖЕНАТА ПОСТИГА РАВНОВЕСИЕ ВЪРХУ РАМЕНЕТЕ ТИ.

ВСЕ ОЩЕ ТИ ПРОСЛЕДЯВАШ НАКЛОНА  НА ПОГЛЕДА Й.

ВСЕ ОЩЕ С КЛЮНОВЕТЕ НА РЪЦЕТЕ СИ ОПАЗВАТЕ ДОМА СИ НО

ГРАВИТАЦИЯТА НА НЕБЕТО

Е ПО-СИЛНА ОТ

ГРАВИТАЦИЯТА НА ЗЕМЯТА 

Кева Апостолова

The Moon - Salvador Dali





                                     ...

             ДА ИЗБЯГАМЕ С АНГЕЛИТЕ
             ДА ИЗБЯГАМЕ С ТЯХНАТА
             СТРАНСТВАЩА ТРУПА
             НА ЖОНГЛЬОРИ ПЕВЦИ И УБИЙЦИ
             КАТО ЦИГАРА
             КОЯТО ВЪРВИ ОТ УСТА НА УСТА Е
             ЛУНАТА

             Кева Апостолова